Казват,  че някои от бойните спортове  са изкуства.... А ние сме сигурни в това

Ами спортната фехтовка? Ето приблизително какво говори един фехтувач за изкуството си.

Идеята на всяко бойно изкуство е хармония. Къде е хармонията при нас?

Балансът при спортната фехтовка идва от там, че силата се уравновесява от изключителна прецизност и изящност.

 Някои казват, че фехтовката е интердисциплинарен спорт, защото развитие само в една насока не достига. Не е достатъчна само бързина или издръжливост, ето, че ти е нужна и сила, прецизност. И дори и да достигнеш до висша степен владеенето им, пак ще липсва нещо, ум, логика, бърза мисъл, креативност, усет за момента, за противника. Един фехтувач никога не може да каже: "ето аз съм добър" защото винаги може да се развива, при това всестранно.

Намирани са много паралели между изобразителното изкуство и фехтовката. Точността на рисунъка и воденето на четката от ръката наистина поразително приличат на линиите, които описва върха на рапирата, шпагата и сабята.

Едни от първите думи, които чух от треньор по фехтовка бяха: "Хвани оръжието, притисни сега с палеца и показалеца, но без да стискаш с другите пръсти, добре а сега движи оръжието докато започнеш да чувстваш върха и как рисуваш с него.

Старите треньори  твърдят, че: "Фехтовката е нещо средно между щанги и шах" И истината е, че след някои боеве наистина усещаш как мисълта ти е толкова натоварена колкото и тялото.
Поглеждаш оръжието си и виждаш ръката си, гледаш през маската и виждаш света подреден, сваляш я и нещо ти липсва. Разкачиш се от апарата и не можеш да се отървеш от натрапчивото чувство, че нещо си забравил, изпуснал, оглеждаш се да не би да ти е изпаднало нещо.

И не на последно място себепознанието: няма други моменти в които се чувстваш по-близо до себе си когато се връщаш към началната линия след поредната схватка, поглеждаш съдията, противника и забравяш за тях, защото оставаш сам с оръжието и мисълта си.

По свободен преразказ на секретаря на клуб Флеш-М Петър Христов :)